Поетът и драматург Владимир Маяковски създава стихотворението "Обявена е война" през юли 1914 година, в контекста на началото на Първата световна война. Тази творба е част от сборника "Просто като мъркане" от 1916 година. Маяковски заема позиция, която се различава от мнението на много европейски интелектуалци, които възприемат войната като вълнуващо приключение. Той не споделя и възторга на футуристие от онези години, които наричат войната "единствената хигиена на света". Вместо това, поетът бързо улавя и осъжда негативните аспекти на конфликта, който предизвиква само кланета, и дори ако има победа, тя ще бъде "убийствена".

Стихотворението изразява силно и оригинално еуфорията, която обхваща Москва след обявяването на войната, противопоставяйки я на протест и осъждане от страна на поета. В началото на творбата се описва как на площада, облечен в черно, се разлива "поток от пурпурна кръв". В едно от кафенетата, клиентите викат с такава ярост, че стъклото на заведението изглежда, че ще се счупи. Техните викове са изпълнени с ненавист към Германия и Италия, а желанието им за смърт и разрушение е очевидно.

В следващите строфи Маяковски използва мощни и експресивни образи, за да предаде хаоса и страха, които войната носи. Той описва как остриетата на байонетите разкъсват небето, а сълзи от звезди падат като брашно от сито. Личността на състраданието е представена, като молеща да бъде оставена на мира, докато статуите на генерали от миналото изглеждат готови да се бият отново. Войниците мечтаят за победа, която обаче винаги носи огромни загуби.

Поетът завършва с повторение на началните редове, което придава цикличност на творбата. Леката промяна в текста подчертава нарастващото напрежение и безпокойство, което войната носи. Маяковски не само че е футурист, но и поет на съветската революция, стремящ се да пренесе авангардните изразни средства в реалността на своето време.